Проф.д-р Маргарита Пешева Лили Иванова-Моят личен дневник под редакцията на Валерия

 Проф.д-р Маргарита Пешева

„ Лили Иванова-Моят персонален дневник ” под редакцията на Валерия Велева е невероятна книга. Не е общоприета автобиография на известна обществена персона, която най-често е примес от мемоари, свидетелства на другари и съратници, забавни житейски случки, съпроводени от доста фотографии. Такива автобиографични книги като предписание не надвишават нормалното развлекателно начало, което е наложително изискване за техния пазарен триумф.

Но в тази ситуация става дума за Лили Иванова, която повече от половин век е същинска музикална икона, сплотяващ знак за един извънреден музикален триумф и (почти) гигантски професионализъм, който се основава на голям гений, желязна дисциплинираност и извънредно мощна воля цели шест десетилетия непроменяемо да бъдеш пръв и неоспорим победител.

Книгата провокира почит с истинското си наличие (фрагменти от персоналните дневници на певицата, писани през годините, фрагменти от нейни изявленията, направени от известни публицисти, мемоари на поети, композитори, членове на нейния екип, свидетелства на близки и познати и др.) Към него се прибавя - изящната форма на изданието, което показва известната певица като от дълго време построен обществен облик в рисковата територия на модата и лайфстайла. Разказът за нея се онагледява посредством 270 фотографии, които образно наблюдават развиването на музикалната й кариера и обществен облик.

Явлението

Да представиш музикалното и културно събитие Лили Иванова се желае доста кураж и в действителност висок професионализъм. Валерия Велева, в ролята си на редактор, съумява да откри онази истинска формула, която ще задоволи необятния читателски усет.

Книгата съдържа за всеки четец забавни неща - съкровени моменти от живота и кариерата на певицата, доста стилни фотографии, запечатали нейни театрални участия и презентации на облекла, фешън аксесоари (най-вече обувки), които „ препращат ” към популярната Кари Брадшоу от „ Сексът и градът ”, фрагменти от нейните визии за света и живота, приятелите и враговете, любовта и омразата, а също фрагменти от изявленията с нея, направени от одобрени публицисти, изповеди на поети, композитори и членове на екипа й, на нейни близки и други

По този метод книгата съумява изцяло да показа изключителния триумф на Лили Иванова в историята на попмузиката, и в българската просвета - на прехода сред две епохи, две политически системи, две радикално разнообразни културни и песенни обичаи.

В началото е подложен разделът, озаглавен: ”Бог, България, публиката, хората ”, който сервира на читателя житейското кредо на Лили Иванова (Бог не се интересува кой си, а какъв си/Аз числя се на моята аудитория, без която нямаше да съществувам/Пеенето не е олимпиада - то е магия. Или я имаш, или я нямаш/ В България има липса не на гении, а на характери). Личните свидетелства на певицата се онагледяват с факсимилета от нейния дневник, които внасят достоверност в персоналните й послания.

В края на книгата са сложени още няколко раздела от персоналния дневник. Първият носи заглавието: ”Любими цитати ” (Тежко виписмени служащи, отново самун ви дават неграмотници Дамян Дамянов/ Властта трансформира индивида в страшилище или в посмешище Стефан Цанев/Мъртвата риба плува постоянно по течението ). Вторият се назовава ”Мисли за други хора ” (за ДамянДамянов: С поезията си остави за мен огън, пристрастеност и мощ във вечността! ). Третият е озаглавен „ Аз и моите родственици ”, който съдържа биографични обстоятелства и фотографии на членовете на нейното семейство.

Явлението „ Лили Иванова ” се уплътнява с посланията и смисъла, който носят стотици репортажни фотоси от нейни концерти и други фотографии. Те демонстрират забележителния интериор на нейния дом, изпълнен с голям брой картини по стените, снимки на многочислените й награди, оценки и звания, грижливо скрити в голям сандък, огромната отдаденост на Лили на модата, нейното видоизменение и развиване през годините като същински пример за следване и други

Но персоналните дневници на певицата, нейните изявленията, многочислените й фотографии, премиите и оценките са извънредно незадоволителни, с цел да се изясни превръщането й в народен съединителен знак, с който българинът разпознава българското и родното. Ако една поп певица е съумяла да се задържи на музикалния връх цели шест десетилетия, храбро да прекрачи през две радикално разнообразни политически столетия, непрекъснато да се развива като създател и реализатор, който безусловно омагьосва публиката, този свръхестествен триумф се нуждае от деликатен разбор и осмисляне.

Съдържателният разбор

Книгата съдържа изявленията и свидетелства на доста известни журналисти (Бойко Василев, Кирил Вълчев, Георги Любенов, Антон Хекимян, Мартин Карбовски, Георги Неделчев,Валерия Велева, Владимир Костов и други ), в които се откроява нейната човешка мощ, голям гений и стоманен темперамент - постоянно да съумява, в никакъв случай да не се предава, непроменяемо да бъде вярна на себе си, и на своята аудитория. Да обича и дапрощава, да загърбва зложелателства и обиди в името на огромната цел - прелестната музика, която основава, посланията, които изпраща към публиката посредством превъзходните текстове, написани от огромни български поети.

Ето няколко цитата от някои стойностни изявленията, които с журналистическо майсторство демонстрират нейния извънреден гений.

„ Когато Лили пее, небесата се отварят, това не може да се опише с думи ” - споделя Антон Хекимян.

И креативното кредо на Лили: ”Не понасям някой да ми каже: Ти не можеш! ”. „ Аз не си мацам нито живота, нито съвестта ”- споделя Лили в изявление за Кирил Вълчев.

„ Мисля, че най-точните думи измежду хилядите казани за нея, са „ българският глас ”- споделя Бойко Василев. Защото тя е българска певица от мозъка до костите, за нея България/българското/родното не са празни думи. Тя се отнася с доста огромен почит към българският език - текстовете на нейните песни се отличават с доста мощна сила и послания, нейната артикулация като реализатор е безупречна. И всичко това е постигнала сама - без Консерватория, без нужните систематични музикални знания, които дава висшето учебно заведение на един реализатор. Всъщност тя в действителност е гениална певица, която се е построила напълно сама, с непрекъснато учене и голям на практика опит. Почти като Едит Пиаф - дребното врабче на Париж.

Георги Неделчев проучва магията Лили: ”Веднъж като попаднеш във вселената на нейните песни, след това доста мъчно излизаш от нея…Но най-голямото удивление е към неизтощимата сила на тази жена. Колкото и от близко да я гледаш, на няколко метра на сцената пред теб, ти е мъчно да повярваш, че е същинска, и че всичко, което слушаш е допустимо. Лили Иванова ”.

За Валерия Велева: „ Тя е националният душевед на българите - онази институция неподвластна на времето. Доказателство, че този блян към разкриване на нови светове, към съвършенство, към безспорен професионализъм няма лимит ”.

Всъщност, Лили постоянно може, тя неизменно побеждава възрастта, физическите проблеми, в случай че е нужно тича боса по сцената, само че в никакъв случай не изпуска ритъма на песента, която я слива без излишък с нейната аудитория.

Книгата показва още мненията и оценките на известни представители на академичната общественост за нейното израстване като певица, за големия й принос в развиването на поп музиката и нейното налагане в националния взор (проф.Юлиан Вучков,проф.Александър Йосифов,Александър Абаджиев).

Юлиан Вучков, откривател: ”Лили води война с нервността на неприятния усет. Нейните концерти са вик за съгласие, за повече непосредственост в днешната ера на обилие от безчувственост и заостреност в връзките ”.

Александър Йосифов, композитор: ”За мен Лили Иванова е огромна музикална вяра. При нея има едни дадености, които Господ й е дал - и гения - гласа, и музикалността - ухото, и мисълта - мозъка, и сърцето - обичта, възприятието и силата да работи, да дава, и благородството към всички, и възприятието за мяра в държанието. Тя е един доста земен и в същото време небесен човек ”.

Важен щрих в нейния портрет са оценките и мненията на поетите и текстописците, с които тя работи през годините. Те построяват доста значима част от физиономията на песента, техните поетични текстове са посланията, които певицата насочва към публиката. Лили е извънредно прецизна към текстовете на своите песни, тя деликатно ги сортира през годините. Думите, изпяти от нея са физиономика на времето и епохата, с нейните достижения и неточности.

Физиономиката

Това са свидетелствата и спомените на известни поети, композитори, фотографи, актьори от музикалния бизнес, които през годините са работили с нея: Дамян Дамянов, Надежда Захариева, Михаил Белчев Бисер Киров, Дарина Генова, Иван Пеев, Александър Кипров, Иво Хаджимишев, Николай Недеков, Александър Петров, Георги Дюлгеров и други

Дамян Дамянов, стихотворец: ”Лили даде живот на думите ми, и на моя свят! ”.

Иван Пеев, композитор: ”Лили Иванова се е родила и живее за песента, за музиката… Тя има един неповторим гений. Такъв различен гений аз в моя живот не съм виждал. Освен това тя е един извънреден експерт и всичко това е съчетано с режима, който тя съблюдава, и на който биха завидели доста спортисти. Заради него тя резервира и фигурата си, и което е най-важното - и гласа си, който остана неизменен с годините ”.

Александър Кипров, композитор: ” Лили в никакъв случай не е излъгала публиката си…Това е някаква божествена магия, която сякаш е от различен свят… ”.

Михаил Белчев, стихотворец и композитор: ”Лили Иванова интуитивно прави от всяка ария театър, има извънреден нюх към посланието на думите, вслушва се в препоръките на създателите на стиховете, и по този метод се избавя от неприятни клишета. Българската ария и хората заслужават такава гениална певица! ”

Николай Недеков, персонален помощник: ”Има смъртоносен инстинкт - като диво животно. Противно на легендите за нея, тя е най-непретенциозния реализатор в тази страна. Има и смъртоносен инстинкт за хората, само че към някои се отнася с несправедливо самообладание ”.

На финала ще опиша за единствената ми среща с Лили Иванова.

Непоисканото тирамису

Беше преди повече от четвърт век - в един ранен следобяд имах среща с сътрудник във Виенската сладкарница на Японския хотел(сега „ Маринела ”), която беше нещо като „ пра-Фейсбук ” за медийния и живописен хайлайф на София. Моята среща закъсняваше, а на прилежащата маса бяха Лили Иванова, Васил Найденов, Драгомир Драганов, нейния персонален асистент, които чакаха за фотоси (вероятно) в градината на Японския.

Драго Драганов по едно време ме предложения, вместо да бактисвам сама, да отида при тях. Аз се оплаках по какъв начин вестник ”Шок ” неотдавна ме беше „ оженил ”, след което и „ развел ” с известния публицист Димитри Иванов. Васил Найденов също се ожали от жълтата преса като същинска злина.

Лили беше облечена елегантно с черно кожено яке и свалено рамо. Излъчваше доста хубост и съблазън, безусловно беше зашеметяваща. Жълтата преса въобще не я интересуваше, за нищо на света не би тръгнала да ги съди.

През смях повтори няколко пъти, че: Ако аз умра, вестник „ Шок ” ще банкрутира! Друго я измъчваше - показа, че извънредно обича тирамису, и се втурна към витрината с прелестни сладкиши, с цел да му се порадва. Върна се на масата, само че не си го поръча. След което направи още две разходки до витрината, с цел да се наслаждения и „ изяде ” с взор своя обичан сладкиш. За да преодолее този срам, сервитьорката, младо момиче, предложи да й донесе в чинийка дребна хапка тирамису…

Лили, с влудяваща решителност, отхвърли това предложение с думите: В никакъв случай! Или цяло тирамису, или нищо!

Малко по-късно групата потегли на фотоси.

Това беше единственият случай в моя живот, в който бях в компанията на Лили за към час. За малко време тя съумя да покаже страховит темперамент и воля, и персонално за мен това беше доста скъп урок - животът е изпълнен с многосладки изкушения, за които е потребна извънредно мощна воля да устоиш, да не ги поискаш, да ги гледаш от разстояние.

Лили, в тези шест десетилетия музикална кариера, нито един път не се поддаде на многочислените изкушения, които биха я отклонили от същинската ария, за която българинът толкоз жадува. Тя нито един път неги изиска. С стоманен темперамент и воля се пребори за своя музикален път и блестяща кариера. Което фактически я трансформира в музикална икона и народен знак на България и българското.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!